 |
Слънцето е централната звезда на Слънчевата система.
Подобно на останалите звезди във Вселената, и
Слънцето е огромно кълбо от горещ газ и неговият
източник на енергия са термоядрените реакции в
ядрото му. Излъчваната енергия е 3.86x1033
ergs/сек. или 386 милиарди милиарда мегавата! За
една секунда Слънцето изгаря около 4 млн. тона
материал. Има диаметър 1,390,000 км, масата му е
1.9891x1030 кг, температура на
повърхността му е 5800 К, а в ядрото - 15,600,000 К.
Слънцето, както и останалите звезди, не гори в
истинския смисъл на думата. Топлината и светлинната
енергия се получават, когато един вид газ се
превръща в друг. Два атома водород се сливат и се
образува хелий, при което известно количество
вещество остава свободно. То достига до повърхността
на Слънцето и се отделя под формата на топлина и
светлина. Слънцето съдържа 98% от всичката маса в
Слънчевата система. Изградено е от 75% водород и 25%
хелий.
|
В следващите 5 милиарда години Слънцето ще привърши
своето водородно гориво и ще се превърне в червен
гигант - звезда, която е приключила ядрения синтез и
започва изгарянето на хелия. Започвайки да губи
маса, Слънцето ще се раздуе. Възможно е неговият
диаметър да нарастне около 170 пъти. Заради загубата
на маса неговото гравитационно поле ще се намали и
орбитите на всички планети ще се разширят, а
Меркурий, Венера и Земята ще бъдат унищожени. На
този етап от своя живот Слънцето ще разпръсне
външните си слоеве, формирайки планетарна мъглявина,
а в центъра ще остане горещото му ядро - бяло
джудже.
|
 |
Строеж на Слънцето:
- в центъра се намира енергоотделящото ядро, което
се разполага до ¼ от радиуса на звездата;
- над ядрото е зоната на лъчистото пренасяне, през
която се пренася енергията от ядрото до външните
слоеве. Тази зона се разполага до 2/3 от радиуса;
- конвективна зона – наречена е така, защото при нея
енергията се пренася от самото вещество и това
поражда постоянно циклично движение на газа
нагоре-надолу поради неговото нагряване и охлаждане.
Слънчевата атмосфера се намира над
конвективната зона и представлява видимата
повърхност на Слънцето. Състои се от няколко слоя:
- фотосфера – с дебелина от 300 км, това е
най-вътрешната част на слънчевата атмосфера.
Фотосферата е хиляди пъти по-разредена от земната
атмосфера.
- хромосфера –
разположен над фотосферата, този слой е по-прозрачен
и по-разреден и няма рязка граница между двата слоя.
Понякога в нея възникват сложни плазмени избухвания,
в които взривообразно се отделя гигантско количество
енергия с еквивалента на едновременния взрив на
милиарди атомни бомби. Това са слънчевите
изригвания, в които плазмата се нагрява до 10-30
млн. градуса К и поражда силно рентгеново излъчване
и мощни потоци от заредени частици.
- корона – простиращ се
на разстояние десетки слънчеви радиуси над
хромосферата, този слой е видим само по време на
слънчево затъмнение. Отдалечавайки се от Слънцето,
короната постепенно се разтваря в междупланетната
газова среда. Самата корона е много гореща – 106 К и частиците в нея се
движат толкова бързо, че гравитационното поле на
Слънцето не може да ги удържи. В резултат плазмата в
короната се устремява в междупланетното пространство
във всички посоки със скорост стотици км/сек – това
е слънчевият вятър.
|
Понякога по повърхността на Слънцето се
появяват тъмни петна. Те се наричат
слънчеви петна и са по-тъмни, защото са
с по-ниска температура от заобикалящата ги
повърхност. Слънчевите петна се появяват в
групи по няколко и могат да съществуват от
няколко часа до няколко месеца в зависимост
от размера си. По-големите петна се задържат
по-дълго. Ако наблюдаваме едно слънчево
петно в продължение на няколко дни, ще ни се
стори, че то прекосява слънчевия диск. Това
е така, защото Слънцето се върти. То се
върти около оста си, но различните слоеве на
неговата повърхност се въртят с различна
скорост - на екватора се завърта за 25 дни,
докато на полюсите се завърта за 36 дни.Над
повърхността на Слънцето често се наблюдават
огромни дъгообразни плазмени езици, наречени
протуберанси.
Те са по-плътни и по-студени от короната.
Протуберансите се образуват в областите със
силно магнитно поле над слънчевите петна. Те
се наблюдават със специални апарати. При
обикновени условия се изгубват в блясъка на
Слънцето. С просто око може да се видят по
време на пълно слънчево затъмнение.
Над повърхността на Слънцето често се
наблюдават огромни дъгообразни плазмени
езици, наречени протуберанси. Те са
по-плътни и по-студени от короната.
Протуберансите се образуват в областите със
силно магнитно поле над слънчевите петна. Те
се наблюдават със специални апарати. При
обикновени условия се изгубват в блясъка на
Слънцето. С просто око може да се видят по
време на пълно слънчево затъмнение.
В атмосферата на Слънцето постоянно стават
изменения. Променя се средният брой на
слънчевите петна и на протуберансите,
честотата на слънчевите избухвания и
свързаните с тях явления. Тези явления
определят степента на активност на Слънцето
и проявяват определена периодичност.
Активността на Слънцето достига максимум
средно веднъж на 11,2 години. Цикличността
на слънчевата активност е открита от немския
учен Хенрих Швабе през 1843 г. Слънчевата
активност не влияе забележимо на топлината,
която достига до нашата планета, а на
магнетизма й.
Слънцето, заедно с цялата Слънчева система,
обикаля около центъра на Млечния път за
около 250 млн. години със скорост около 220
км/сек. В течение на годината Слънцето
видимо се придвижва по небесната сфера,
преминавайки през т.нар. зодиакални
съзвездия (Овен, Бик, Близнаци, Рак, Лъв,
Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог,
Водолей и Риби). Това видимо придвижване на
Слънцето през зодиака е отражение на
реалното годишно движение на Земята около
Слънцето в равнина, наречена еклиптика.
Затова и Слънцето видимо се движи в същата
равнина, която преминава през изброените
по-горе зодиакални съзвездия. Еклиптиката не
съвпада с равнината на екватора, а е
наклонена спрямо нея на ъгъл от 23 градуса.
Ето защо Слънцето при движението си по
еклиптиката два пъти в годината пресича
небесния екватор – веднъж от север на юг и
веднъж от юг на север.
Пресечната точка, през която нашето дневно
светило преминава от южното в северното
небесно полукълбо, се нарича пролетна
равноденствена точка, а моментът на това
преминаване се нарича пролетно
равноденствие. Този момент е началото на
астрономическата пролет за северното
полукълбо на Земята. Периодът време между
две последователни преминавания на Слънцето
през пролетната равноденствена точка
определя общата продължителност на четирите
годишни времена и се нарича тропична или
слънчева година.
Факт е, че през януари Земята е най-близо до
Слънцето. Но поради наклона на земната ос от
23 градуса северното полукълбо на Земята е
по-отдалечено от Слънцето и там е зима. През
зимата Слънцето е ниско над хоризонта и за
по-малко време през деня, в сравнение с
лятото. Слънчевите лъчи падат под голям
ъгъл, при което за единица площ се пада
малко количество енергия и се приема
по-малко топлина. През лятото е обратно -
денят трае по-дълго и Слънцето е високо над
хоризонта, при което се приема по-голямо
количество топлина. За нашите географски
ширини Слънцето достига до 66 градуса над
хоризонта (43 градуса северна ширина + 23
градуса наклон на земната ос = 66 градуса)
през лятото и около 20 градуса (43 - 23)
през зимата.
|
|
|
Слънчево
Затъмнение
(webpage) |
Астрономическа обсерватория
към Младежки център |
Към страницата |
|
