image





























     ПГ по КТС гр. Правец     
 
Венера - Venus - втората поред планета от Слънцето

Венера е втората по отдалеченост планета от Слънцето и шеста по големина от всички планети в Слънчевата система. Тя е планета от земен тип, подобна на Земята, но с по-малък размер - диаметърът и е 12100 км. Обикаля около Слънцето по орбита с радиус около 108 млн. километра. Орбитата й е най-близка до окръжност, за разлика от орбитите на останалите планети. Венера има обратно околоосно въртене - от изток на запад, и се върти много бавно около своята ос – един пълно завъртане трае 243 земни денонощия, а около Слънцето се завърта за 225 денонощия, т.е., нейната година е по-къса от нейното денонощие. За наблюдател от нейната повърхност Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток.Венера е най-яркият обект на небето след Слънцето и Луната. Орбитата й е вътре в орбитата на Земята, затова на небето тази планета никога не се отклонява от Слънцето на повече от 47 градуса и може да се види вечер на западния небосклон или сутрин на източния. Затова често я наричат Вечерница или Зорница. Още едно следствие от разположението на планетата вътре в орбитата на Земята - това са нейните фази, подобни на Луната. По време на приближението си до Земята, когато е видимо много ярка, даже в малък телескоп се вижда, че планетата има вид на сърп.

Първият космически кораб, посетил Венера, е Mariner-2 през 1962 година. Последвали са още мисии, включително Pioneer Venus и руските апарати Venera-7 (първият космически апарат, приземил се на друга планета), и Venera-9 (направил първите фотографии на повърхността). Неотдавна орбиталният американски космически кораб Магелан направи детайлни карти на повърхността на планетата, използвайки радар.


За вътрешността на Венера се заключава от гравитационното и магнитното поле, измерени от мисиите Магелан, Венера и Pioneer-Venus. Според данните от тези апарати Венера има желязно ядро, заемащо 1/4 от масата на цялата планета. Около ядрото е разположена мантията - силикатна обвивка с дебелина от порядъка на 3300 км. Над мантията се намира кората, която е с дебелина около 16 км. Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера има множесто вулкани и реки от лава. Релефът на планетата е много сложен и се обяснява с активната вулканична и тектонична дейност.
Венера е обгърната от плътна атмосфера, а атмосферното налягане на повърхността е 90 атмосфери – почти толкова, колкото е налягането в земните океани на дълбочина около 1 км. Атмосферата е съставена предимно от въглероден двуокис с примеси от азот, кислород и водни пари. Има слоеста облачност, с дебелина на слоевете по няколко километра, и съставени от капчици концентрирана сярна киселина. Тези облаци напълно закриват повърхността от нашия поглед. Плътната атмосфера е причина за изключително силен парников ефект, който предизвиква нагряването на повърхността до около 450°С. Всъщност, температурата на повърхността на Венера е по-висока от тази на Меркурий, въпреки, че е отдалечена на почти двойно по-голямо разстояние от Слънцето. В горните области на атмосферата бушуват ветрове със скорост около 350 км/час, а на повърхността ветровете са слаби, със скорост едва няколко километра в час. Вероятно някога Венера е имала големи количества вода, подобно на Земята, но те са се изпарили отдавна и сега тя е напълно суха. Земята би имала същата съдба, ако беше разположена по-близко до Слънцето.
< Назад към всички планети
от: Астрономия речник





© 2010 - Всички права запазени - Информациона Страница по Астрономия.
За най-добър изглед на сайта изпозлвайте Mozilla FireFox.
Създател
Борислав Ботев ™