 |
Венера е втората по отдалеченост планета от Слънцето и шеста по големина от всички планети в Слънчевата система. Тя е планета от земен тип, подобна на Земята, но с по-малък размер - диаметърът и е 12100 км. Обикаля около Слънцето по орбита с радиус около 108 млн. километра. Орбитата й е най-близка до окръжност, за разлика от орбитите на останалите планети. Венера има обратно околоосно въртене - от изток на запад, и се върти много бавно около своята ос – един пълно завъртане трае 243 земни денонощия, а около Слънцето се завърта за 225 денонощия, т.е., нейната година е по-къса от нейното денонощие. За наблюдател от нейната повърхност Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток.Венера
е най-яркият обект на небето след Слънцето и Луната.
Орбитата й е вътре в орбитата на Земята, затова на
небето тази планета никога не се отклонява от
Слънцето на повече от 47 градуса и може да се види
вечер на западния небосклон или сутрин на източния.
Затова често я наричат Вечерница или Зорница. Още
едно следствие от разположението на планетата вътре
в орбитата на Земята - това са нейните фази, подобни
на Луната. По време на приближението си до Земята,
когато е видимо много ярка, даже в малък телескоп се
вижда, че планетата има вид на сърп.
|
Първият космически кораб, посетил Венера, е
Mariner-2 през 1962 година. Последвали са още мисии,
включително Pioneer Venus и руските апарати Venera-7
(първият космически апарат, приземил се на друга
планета), и Venera-9 (направил първите фотографии на
повърхността). Неотдавна орбиталният американски
космически кораб Магелан направи детайлни карти на
повърхността на планетата, използвайки радар.
|
 |
За вътрешността на Венера се заключава от
гравитационното и магнитното поле, измерени от
мисиите Магелан, Венера и Pioneer-Venus. Според
данните от тези апарати Венера има желязно ядро,
заемащо 1/4 от масата на цялата планета. Около
ядрото е разположена мантията - силикатна обвивка с
дебелина от порядъка на 3300 км. Над мантията се
намира кората, която е с дебелина около 16 км.
Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера
има множесто вулкани и реки от лава. Релефът на
планетата е много сложен и се обяснява с активната
вулканична и тектонична дейност.
|
| Венера е обгърната от плътна атмосфера,
а атмосферното налягане на повърхността е 90
атмосфери – почти толкова, колкото е
налягането в земните океани на дълбочина
около 1 км. Атмосферата е съставена предимно
от въглероден двуокис с примеси от азот,
кислород и водни пари. Има слоеста
облачност, с дебелина на слоевете по няколко
километра, и съставени от капчици
концентрирана сярна киселина. Тези облаци
напълно закриват повърхността от нашия
поглед. Плътната атмосфера е причина за
изключително силен парников ефект, който
предизвиква нагряването на повърхността до
около 450°С. Всъщност, температурата на
повърхността на Венера е по-висока от тази
на Меркурий, въпреки, че е отдалечена на
почти двойно по-голямо разстояние от
Слънцето. В горните области на атмосферата
бушуват ветрове със скорост около 350
км/час, а на повърхността ветровете са
слаби, със скорост едва няколко километра в
час. Вероятно някога Венера е имала големи
количества вода, подобно на Земята, но те са
се изпарили отдавна и сега тя е напълно
суха. Земята би имала същата съдба, ако беше
разположена по-близко до Слънцето. |
 |
|
|
ПГ по КТС гр. Правец