Плутон - Pluto - плутоид - космическо тяло в Слънчевата система, отвъд орбитата на Нептун
Плутон е небесно тяло (наречено
плутоид) с малки размери в сравнение с останалите
планети, на орбита отвъд орбитата на Нептун. От
своето откриване през 1930 до 2006 г. Плутон е
считана за последната, девета плането в Слънчевата
система. През 2003 е открито друго космическо тяло
(2003 UB313), с по-голяма маса и
разположено отвъд орбитата на Плутон, но едва след
неговото идентифициране през 2005 г. се повдига
въпроса дали това тяло не е 10-тата планета в
Слънчевата система. За да се избегнат спорове и в
бъдеще дали даден новооткрит обект с подобни
характеристики трябва да бъде считан за планета, е
приета нова дефиниция – планета-джудже. На 24 август
2006 г. Международния астрономически съюз въвежда
това наименование за обектите от типа на Плутон и
2003 UB313, тъй като за разлика от
планетите, тези тела нямат достатъчна гравитация, за
да освободят своята орбита от присъствието на други
малки тела. Така от планета Плутон става
планета-джудже. Две години по-късно, на 12 юни 2008
г. Международния астрономически съюз приема новo
название за малките космически тела подобни на
Плутон – плутоиди. За плутоид се
счита всяко небесно тяло, което обикаля около
Слънцето отвъд орбитата на Нептун, има достатъчно
маса, за да поддържа хидростатично равновесие (има
почти кръгла форма) и по неговата орбита има други
малки тела. В тази нова категория на обектите, които
се намират на далечна орбита, няма да се включват
големите тела от астероидния пояс между Марс и
Юпитер, защото те не са отвъд орбитата на Нептун. За
плутоид се счита и 2003 UB313, която носи
името на древногръцката богиня на хаоса Ерис.
Поради своята ексцентрична
орбита, в течение на 20 години от своята 248 годишна
обиколка около Слънцето, Плутон се явява по-близо до
Слънцето в сравнение с планетата Нептун, която в
такива случаи се оказва най-отдалечената планета от
нашето дневно светило. Такъв е бил и периодът между
21 януари 1979 г. и 11 февруари 1999 г. Плутон
отново ще премине орбитата на Нептун чак през 2226
г. Заради изключително ексцентричната си орбита в
перихелия, когато е най-близо до Слънцето, Плутон се
намира на разстояние 4440 млн. км. от Слънцето, а в
афелия, когато е най-отдалечен – на 7395 млн. км.
Плутон е по-малка от седем луни в Слънчевата
система: Луната, Йо, Европа, Ганимед, Калисто, Титан
и Тритон. Има диаметър 2274 км., движи се по орбита
около нашата звезда на разстояние 5,913,520,000 км.
(39.4 AU) и има маса 1.27x1022кг. Плутон
е открита през 1930 година от американският астроном
Клайд Томбо и все още не е посетена от земен
космически апарат.
През 1978 г. е открит нейният
спътник Харон, обикалящ на разстояние 20000 км. за
6.4 дни. Счита се, че Плутон има маса, само 0,2% от
масата на Земята. Тъй като е известен
(приблизително) и диаметърът на планетата, може да
се види, че нейната плътност е значително по-малка
от плътността на Земята. Понеже е много тъмна, се
предполага, че всъщност Плутон е по-скоро гигантско
кометно ядро. Повърхностната температура (-230°C) е
твърде ниска, за да има значителна атмосфера.
Възможно е в разредената атмосфера да има азот,
въглероден двуокис и метан, а налягането да е едва
няколко микробара. Плутоновата атмосфера може да
съществува като газ, когато планетата е близо до
перихелия, а през останалото време от дългата
плутонова година газът е в твърдо състояние (лед).
Съставът на Плутон не е известен, но съдейки по
нейната плътност (около 2 мг/см3), се
предполага, че тя е смес от 70% скали и 30% воден
лед, много наподобяваща Тритон. Ярките петна по
повърхността изглежда са обвити от лед от азот с
малко количество метан, етан и въглероден окис.
Съставът на тъмните области не е известен, но може
би е подобие на органична материя или фотохимическа
реакция, предизвикана от космическите лъчи.
ПГ по КТС гр. Правец
