image




















































































































     ПГ по КТС гр. Правец     
 
Астрономията - Наука за Вселената.
История на астрономията

> около 2300 пр. н.е. Първи астрономични наблюдения в Китай.
> около 2000 пр. н.е. Първи астрономични наблюдения във Вавилон.
> около 1900 пр. н.е. Започва строителството на Стоунхендж, Англия.
> 5 в. пр. н.е. Според Анаксагор Слънцето е гореща скала.
> 4 в. пр. н.е. Наблюдения с невъоръжено око на спътниците на Юпитер в Китай.
> 3 в. пр. н.е. Аристарх Самоски изказва идеята за хелиоцентричната система; определя разстоянието от Земята до Слънцето и Луната (неточно).
> 2 в. от. н.е. Клавдий Птолемей разработва математична теория за движението на планетите около Земята; геоцентризмът на Птолемей господства в Европа до средновековието.
> около 1430 М. Улугбег построява астрономична обсерватория в Самарканд, Средна Азия.
> 1543 Публикуван е трудът на Н. Коперник "За въртенето на небесните сфери", в който е развита хелиоцентричната система.
> 1576 Т. Брахе построява обсерваторията Ураниборг и определя с голяма точност положенията на планети и звезди.
> 1608 В Холандия Х. Липерсхайм построява първата зрителна тръба.
> 1609 Й. Кеплер формулира I и II закон за движение на планетите, като използва получените от Т. Брахе небесни координати на Марс.
> 1610 Г. Галилей прави първите наблюдения на Юпитер с телескоп и открива четирите му големи спътника.
> 1633 Г. Галилей развива учението на Н. Коперник за хелиоцентричната система, за което е осъден от католическия съд.
> 1667 Открита е обсерваторията в Париж.
> 1675 Основана е Гринуичката обсерватория в Лондон.
> 1687 И. Нютон формулира закона за всеобщото привличане; създава теория за движението на телата от Слънчевата система.
> 1705 Е. Халей определя периодичността на Халеевата комета.
> 1781 У. Хершел открива Уран.
> 1801 Дж. Пиаци открива първата малка планета - Церера.
> 1814 Й. Фраунхофер описва абсорбционните линии в спектъра на Слънцето.
> 1846 Й. Гале открива Нептун, като използва теоретично получените от У. Льоверие и Дж. Адамс координати на планетата.
> 1908 Част от комета пада в областта на река Подкаменна Тунгуска, Източен Сибир (Тунгуски метеорит).
> 1919 А. Едингтън експериментално потвърждава отклонението на светлинния лъч в гравитационното поле на Слънцето, предсказано от общата теория на относителността.
> 1929-30 Е. Хъбъл установява зависимостите между червеното отместване на галактиките и разстоянието до тях, развива идеята за разширяваща се Вселена.
> 1930 К. Томбо открива Плутон.
> 1931 К. Янски започва космични радионаблюдения и поставя началото на радиоастрономията.
> 1938-39 Х. Бете предлага протон-протонния цикъл и въглеродно-азотния цикъл като основни източници на енергия съответно в звезди с малка маса и в масивни звезди.
> 1948 Започват наблюдения с 5-метровия телескоп в Маунт Паломар, САЩ.
> 1957 Започват наблюдения със 76-метровия радиотелескоп в Джодръл Бенк, Великобритания; изстрелян е първият изкуствен спътник на Земята (СССР).
> 1962 Открит е първият радиоизточник в съзвездието Скорпион.
> 1963 М. Шмит открива първия квазар.
> 1965 А. Пензиас и Р. Уилсън откриват реликтовото лъчение.
> 1967 А. Хюиш и Дж. Бърнел откриват първия пулсар.
> 1969 Н. Армстронг и Е. Олдрин стъпват на Луната.
> 1976 Започват наблюдения с 6-метровия телескоп в Специалната астрофизична обсерватория, СССР.
> 1977 Открити са пръстените на Уран.
> 1978 Дж. Кристи открива спътника на Плутон - Харон.
> 1982 С. Чандрасекар и У. Фаулър разработват теория за еволюцията на звездите.
> 1989 "Вояджър-2" открива 8 нови спътника и 3 пръстена на Нептун.
> 1990 В орбита около Земята е изведен космичния телескоп "Хъбъл" (диаметър на огледалото - 240 cm).
> 1992 Спътникът КОБЕ (COBE) регистрира флуктуации в температура на реликтовото лъчение, които потвърждават теоретичните изследвания за произхода на галактиките.
> 1994 Наблюдавано е падането на фрагмент от кометата Шумейкър-Леви на Юпитер.
>1996 Открити са планети около няколко звезди; в метеорит от Марс са открити микровкаменелости.
> 1997 Публикувани са данни от спътника "Хипарх", чрез които се уточняват възрастта на Вселената и на нашата Галактика.
> 2000 Осъществено е първото кацане на космична станция (NEAR) на астероид (Ерос). История на космонавтиката
> 4.Х.1957 "Спутник-1" СССР първи изкуствен спътник на Земята.
> 3.ХI.1957 "Спутник-2" СССР първи изкуствен спътник на Земята с живо същество на борда - кучето Лайка.
> 2.I.1959"Луна-1" СССР първи космически летателен апарат, развил II космична скорост; на 4.I.1959 става първият изкуствен спътник на Слънцето.
>12.IХ.1959 "Луна-2" СССР първо достигане повърхността на Луната - 13.IХ.1959 (по източноевропейско време).
> 4.Х.1959 "Луна-3" СССР първи космически летателен апарат, заобиколил Луната и фотографирал обратната и страна - 7.Х.1959.
> 18.VIII.1960 "Дискавърър" САЩ първи изкуствен спътник на Земята, чийто спускаем апарат се връща на Земята.
> 20.VIII.1960 "Корабл-спутник-2" СССР първи изкуствен спътник на Земята с животни на борда (кучетата Белка и Стрелка), чийто спускаем апарат се връща на Земята.
> 12.II.1961 "Венера-1" СССР първи космичен летателен апарат, изпратен към Венера; на 19-20.V.1961 минава на 100 000 km от Венера и става изкуствен спътник на Слънцето.
> 12.IV.1961 "Восток" СССР първи полет на човек в Космоса - Ю. А. Гагарин.
> 1.ХI.1962 "Марс-1" СССР първи космичен летателен апарат, изпратен към Марс; на 19.VI.1963 минава на 197 000 km от Марс.
> 16.VI.1963 "Восток-6" СССР първи полет на жена в Космоса - В. В. Терешкова.
> 18.III.1965 "Восход-2" СССР първо излизане на човек в открития Космос - А. А. Леонов; космичния кораб пилотира П. И. Беляев.
> 16.ХI.1965 "Венера-3" СССР достигане повърхността на Венера - 1.III.1966.
> 31.I.1966 "Луна-9" СССР меко кацане на Луната - 3.III.1966.
> 31.III.1966 "Луна-10" СССР първи изкуствен спътник на Луната - 3.IV.1966.
> 12.VI.1967 "Венера-4" СССР меко кацане на Венера - 18.Х.1967.
> 21.ХII.1968 "Аполо-8" САЩ първи пилотиран изкуствен спътник на Луната - Ф. Борман, Дж. Лъвъл, У. Андерс - 24.ХII.1968.
> 16.VII.1969 "Аполо-11" САЩ Н. Армстронг (21.VII.1969, по източноевропейско време) и Е. Олдрин стъпват на Луната; космичния кораб пилотира М. Колинс.
> 10.ХI.1970 "Луна-17" СССР първи автоматичен лунен самоходен апарат "Луноход-1" - 17.ХI.1970.
> 19.IV.1971 "Салют" СССР първа орбитална станция.
> 19.V.1971 "Марс-2" СССР достигане повърхността на Марс - 27.ХI.1971.
> 28.V.1971 "Марс-3" СССР меко кацане на Марс - 2.ХII.1971.
> 30.V.1971 "Маринър-9" САЩ първи изкуствен спътник на Марс - 13.ХI.1971.
> 26.VII.1971 "Аполо-15" САЩ първи лунен самоходен апарат, управляван от хора, "Роувър" - 30.VII.1971.
> 3.III.1972 "Пайъниър-10" САЩ първи космичен летателен апарат, изпратен към Юпитер; на 4.ХII.1973 е на 131 000 km от Юпитер.
> 1.ХII.1972 "Интеркосмос-8" първата създадена в България апаратура, предназначена за измерване на параметри на космична плазма.
> 6.IV.1973 "Пайъниър-11" САЩ първи космичен летателен апарат, изпратен към Сатурн; " на 1.IХ.1979 е на 20 200 km от Сатурн (на 3.ХII.1974 е на 42 800 km от Юпитер).
> 3.ХI.1973 "Маринър-10" САЩ първи космичен летателен апарат, изпратен към Меркурий (преди това към Венера); на 16.III.1975 е на 318 km от Меркурий (на 5.II.1974 е на 5770 km от Венера).
> 8.VI.1975 "Венера-9" СССР първи изкуствен спътник на Венера - 22.Х.1975.
> 20.VIII.1977 "Вояджър-2" САЩ първи космичен летателен апарат, изпратен към Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун; на 24.I.1986 е на 82 000 km от Уран.
> 10.IV.1979 "Союз-33" първият български космонавт Г. Иванов; полетът продължава до 12.IV.1979.
> 12.IV.1981 "Кълъмбия" САЩ първи полет на космичен кораб за многократно използване - космична совалка, с космонавти Дж. Янг и Р. Крипен.
> 1982 начало на проекта "Интербол" по идея на България и със съществено българско участие - изведени в орбита два основни и два субспътника, които работят до 2000 г.
> 20.II.1986 "Мир" международна орбитална станция (с голям брой български апарати на борда); работи до март 2001.
> 7.VI.1988 "Союз ТМ-5" вторият български космонавт А. Александров; работи на борда на междунарадодната орбитална станция "Мир" по проекта "Шипка" до 17.VI.1988.
> 4.ХII.1996 "Патфайндър" САЩ първи автоматичен марсиански самоходен апарат "Соджърнър" - 4.VII.1997.
> 1999 започва изграждането на Международна космическа станция.
> 8.III.2001 "Дискавъри" първата българска апаратура в Международната космична станция; от 24.IV.2001 измерва потока и дозата радиация в и извън станцията.

   Подготвил:  Мирослав Несторов, ПГ по КТС - гр.Правец

От всички природни картини, разкриващи се пред нашите очи, най-величествената е картината на звездното небе. Ние можем да обходим или да прелетим цялото земно кълбо, нашия свят, в който живеем. Но звездното небе - това е безкрайно пространство, запълнено с други светове. Всяка звезда, дори и най-слабата, която примигва в тъмното небе, представлява огромно светило, често пъти много по-голямо и ярко от нашето Слънце. Но звездите се намират много далече от нас и затова светят толкова слабо.

Какво представляват други светове? Колко далеч са те от нас? Как са създадени звездите? Какви са били преди и какви ще бъдат в бъдеще? На тези въпроси отговаря Астрономията - наука за Вселената. Учените успяха да определят разстоянията до звездите, узнаха много за Слънцето, неговия химичен състав, предсказват бъдещи затъмнения на Луната и Слънцето, предсказват появата на комети. Но са изминали няколко века, за да стане възможно това.

Още от дълбока древност хората наблюдават появата на Слънцето на хоризонта, неговото движение по небето, което им позволява да определят кога то ще се скрие зад хоризонта и ще настъпи нощ. Отдавна човек групира звездите по небето, така, че ориентирайки се по тях, да намери вярната посока при пътуване по суша или вода. Древните народи считат, че Земята е плоска, а небесните светила обикалят около нея. При невъзможност да си обяснят различни природни феномени, хората обожествяват силата на природата. Замислени над въпроса, откъде се е появил заобикалящият ни свят, те решават, че той е дело на свръхестествено същество - Бог. Появяват се жреците, служители на бога, които със своите користни интереси поддържат хората с тази вяра. Но в същото време, наблюдавайки небесните тела, човечеството натрупва още знания за света на небесните обекти.

Хората забелязват на небето няколко особено ярки звезди, които се движат ту в едно, ту в друго съзвездие, или стоят неподвижно. Древните гърци наричат тези блуждаещи светила планети. Но тъй като не са им извстни истинските причини за движението на тези тела, хората стигат до грешно заключение. На всяко от тези тела, според неговия вид, цвят и особености на движение, се приписва различно свойство. Планетите се приемат като пратеници на Бог, които влияят върху земните събития и живота на хората. А господстващите класи, заедно с жреците, използват суеверието на хората за своите интереси, за да държат в страх и покорство трудовия народ. Жреците се опитват да предсказват различни събития по разположението на планетите на небето. Но учените, наблюдаващи звездното небе, откриват закономерности в изменението на разположението на небесните светила. Те се опитват да разберат и обяснят причините за видимото движение на звездите, планетите, Луната и Слънцето. Става ясно, че тези явления не могат да бъдат обяснени, ако се счита, че Земята е неподвижна. За подобни идеи, противоречащи на тези, налагани от Църквата, учените са жестоко преследвани. Едва преди 4 века гениалният полски астроном Николай Коперник обявява, че Земята също е планета, въртяща се около Слънцето. Земята се осветява от Слънцето, а светлината се отразява от повърхността. Това е обяснението за светлината, която идва от останалите планети. Луната - най-близкото до нас небесно тяло, се върти заедно със Земята и е спътник на планетата ни. Такива спътници по-късно са открити и на другите планети.

Всички планети и Слънцето представляват една самостоятелна слънчева система - в центъра на която се намира Слънцето. Неизброимите звезди не са закрепени на повърхността на небесния купол, както считат древните учени. Звездите се намират на различни разстояния от нас, далеч извън пределите на слънчевата система. Оказва се, че всяка звезда е друго слънце. Оказва се, че разстоянията дори до най-близките до нас звезди, са огромни. За да се добие представа за това разстояние, може да се използва най-голямата в природата скорост - скоростта на светлината. Лъч светлина преминава за една секунда около 300000 км. От Слънцето до Земята светлината пътува 8 минути и 20 секунди, а от най-близката звезда - цели 4 години. Във Вселената има звезди, чиято светлина идва до нас след милиони и стотици милиони години.

Учените се стараят да бъдат обяснени всички природни явления и да бъде опозната Вселената. Астрономията не само разкрива тайните в дълбините на Вселената, но и помага на хората в техните дейности - в съставянето на точни карти на Земята, правилно определяне направлението при пътуване с кораби и самолети, определяне на точно време и много други.

< Списък с термини в астрономията >
от: Астрономия речник





© 2010 - Всички права запазени - Информациона Страница по Астрономия.
За най-добър изглед на сайта изпозлвайте Mozilla FireFox.
Създател
Борислав Ботев ™