Слънчевата система - Solar System – Слънцето, планетите, техните спътници и астероидите.
Счита се, че Слънчевата система се е формирала преди
4.6 млрд. години в резултат на гравитационен колапс
на слънчевата мъглявина - облак от междузвезден
прах, газове и лед. С течение на времето по-голямата
част от космическия прах и газ се събрали на едно
място под действието на гравитацията и така се е
формирало Слънцето. От останалата материя - прах,
лед и газ, впоследствие се формирали планетите,
луните, кометите и астероидите.Слънчевата система се
намира на около 26000 светлинни години от центъра на
нашата галактика Млечния път в един от спиралните
ръкави, по-близо до ръба на галактиката. Цялата
слънчева система се завърта веднъж около центъра на
галактиката ни за около 250 милиона години.До 24
август 2006 г. се считаше, че планетите в Слънчевата
система са девет на брой. Но на тази дата на
историческо заседание на
Международния астрономически
съюз е променена дефиницията за планета,
заради новооткрито космическо тела, което също
претендира да е планета в нашата система. Според
новото определение планета може да се нарича тяло,
което е в орбита около Слънцето, не е сателит и
доминира по своята орбита, и е достатъчно масивно,
за да поддържа хидростатичен еквилибриум и има почти
кръгла форма.
Това е причината от този момент
планетите в Слънчевата система да бъдат осем на
брой, а наричаната дотогава планета Плутон да се
нарича планета-джудже. Две години по-късно, на 12
юни 2008 г. е въведено новото понятие за телата,
подобни на Плутон - те се наричат вече
плутоиди. Това се тела, които обикалят
около Слънцето по орбита отвъд орбитата на Нептун и
масата им позволява да поддържат хидростатично
равновесие, но не е достатъчна за да освободи
орбитата им от други тела.
Слънчевата система съдържа Слънцето, осемте планети,
над 68 спътници на планетите и голям брой малки тела
(комети и астероиди). Вътрешната част на Слънчевата
система съдържа планетите Меркурий, Венера, Земята и
Марс, а във външната част са разположени Юпитер,
Сатурн, Уран и Нептун и Плутон. Между двете части се
намира астероиден пояс. Орбитите на планетите са
елиптични, с изключение на Меркурий и Плутон, които
имат кръгови орбити. Орбитите на всички планети
лежат на една плоскост, наречена еклиптика.
Еклиптиката е наклонена на 7 градуса към плоскостта
на слънчевия екватор. Единствено орбитата на Плутон
се отклонява от плоскостта на еклиптиката - на 17
градуса.
Според физичните си признаци
планетите образуват две групи: тези, подобни на
Земята, образуват земната група, а останалите
са газови и формират групата на планетите-гиганти.Планетите,
отнасящи се към земната група са Меркурий, Венера,
Земя и Марс. Всички те са с малки размери и маса, а
средната им плътност е няколко пъти по-голяма от
плътността на водата. Имат бавно околоосно въртене и
малко количество спътници: Меркурий и Венера въобще
нямат, Марс има два (Фобос и Деймос), а Земята -
само един (Луната). Към земната група се отнася и
Плутон.Съществуват и различия между планетите от
земната група. Венера, за разлика от другите
планети, се върти около своята ос в посока, обратна
на посоката на нейното въртене около Слънцето. А
периодът за завъртане на Меркурий около Слънцето е с
1/3 по-голям от периода за неговото околоосно
въртене. Ъгълът на наклона на плоскостта на орбитата
на Земята и Марс се почти еднакви, а при Меркурий и
Венера са съвсем различни. Това означава, че на Марс
съществуват годишни сезони, подобни на Земята, но те
траят почти два пъти по-дълго време, отколкото
тук.Сходства и различия има и в атмосферата на
планетите от земната група. За разлика от Меркурий,
който, подобно на Луната, няма атмосфера, Венера и
Марс имат. Венера има много плътна атмосфера,
състояща се основно от въглероден двуокис и серни
съединения. Атмосферата на Марс е коренно различна:
необичайно разредена и бедна на кислород и азот.
Атмосферното налягане на Венера е почти 100 пъти
по-голямо от земното, а на Марс е 150 пъти по-малко.
Почти 2/3 от повърхността на Земята заемат океаните,
а на повърхността на Марс и Венера липсва вода.