Днес разполагаме с подробни карти на марсианската повърхност ,
съставени от многобройните космически апарати. Неравен терен,
покрит изобилно със заострени големи и малки камъни - това е
господстващата особеност на марсианския пейзаж. Марс е
най-планинската планета в Слънчевата система. Подобно на
Луната Марс е осеян с кратери, образувани при падането на
метеорити. Най-големият кратер Хелас Базин ( в превод "Низината
Елада" ) се намира в южното полукълбо, дълбок е над 6 км и
диаметърът му е около 2000 км . За разлика обаче от лунните
кратери марсианските са по-изгладени и по-разрушени от
ерозиращото действие на носещите пясък мощни марсиански
ветрове. От дейността на ветровете има и други следи -
образования, подобни на пясъчни дюни, които изпълват цели
равнинни полета, наподобяващи земните пустини.
На Марс има няколко големи угаснали вулкана. Най-големият -
Олимп Монс ( планината Олимп ), е висок над 24 км и е
най-високия в цялата Слънчева система. Пустинната повърхност
на Марс е насечена от огромни каньони и дълбоки сухи канали,
които приличат на корита на изсъхнали реки. Най-големият каньон
в Слънчевата система пресича целия диск на планетата като
широка ивица. Тази огромна долина, наречена Валес Маринър
( "Долината на мореплавателите" ), е дълга почти 4000 км ,
широчината й достига 600 км , а дълбочината - 8 км . За сравнение
най-големият земен каньон, намиращ се в Аризона, САЩ, има
дължина 800 км , широк е 30 км и достига дълбочина 1,8 км .
Много от каньоните явно са образувани от течаща вода. Сега обаче
там изобщо не е възможно да има вода в течно състояние.
  Предполага се, че течаща вода е имало в миналото, когато на
планетата е било по-топло и атмосферното налягане е било по-високо.

Снимката по-долу е направена през март 1997г. от телескопа Хъбъл. На нея ясно се виждат Олимп Монс, Аскраус Монс и Валес Маринър, както и полярната шапка на Северния полюс на планетата.

 

  © Стоян Семков Мачкърски , ПГ по КТС - гр.Правец