Марсианското общество, Mars Society, построи на Земята вече три
марсиански бази. Едната се намира в канадска Арктика, на остров
Девон, втората е в Испаания, а третата - в пустинната местност на
щата Юта. Четвъртата се планира да бъде построена в
австралийската пустиня. Тези бази представляват малки кръгли
двуетажни здания с диаметър 6 м , където екипажите живеят и
провеждат своите изследвания. Техните резултати ще бъдат
използвани при подготовката на истинските бъдещи марсиански
експедиции.
Наскоро от своята "мисия до Марс" се завърна първият екипаж на
марсианската станцция Юта. Те се занимаваха с провеждането на
най-различни изследвания. При това,те не общуваха с външния
свят,за да допълнят съвсем достоверно и без това почти
марсианския пейзаж - каменисто плато, простряло се на много
километри наоколо.
В околностите на станцията обитателите й се расхождаха с двата
марсохода, наречени Aries и Everest. Първият бе построен в
Университета Кингстон, Канада, а вторият - в Мичиганскя
университет.
По време на тази експедиция бяха проведени и психологически
иследвания, чиято цел бе да се определят особеностите при
съвмстната работа на хората от различна възраст и с различен
манталитет в изолирана и пространствено ограничена среда.
Основният въпрос е : Ще издържат ли астронавтите, затворени в
малката капсула,на психологическия удар по време на шест-
месечното си пътуване до Марс ?
"Мисиите досега са били съвсем различни - само отиването до
Марс ще трае от 6 до 9 месеца"- твърди Дитрих Манзи, психолог от Института по космическа и авиационна медицина в Хамбург. Разбира се Валери Поляков прекара 14 месеца на Мир, без дори да се намръщи. Но космическа станция на орбита с височина 400 км е като "на една ръка разстояние". Заврищането в родината е много по-лесно от техническа гледна точка. А това успокоява психиката. ,,По пътя към Марс незабавното връщане ще бъде абсолютно невъзможно. Също както и изпращането на помощ - коментира Дитрих Манзи. - Никога досега човекът не е предприемал толкова далечни авантюри. Това няма нищо общо с пионерите на Луната, която е на по-малко от 3 дни път оттук."
Втора черна точка : комуникациите. Като се отчете разстоянието между Марс и Земята ( което бързо се изменя), на всеки въпрос , зададен от астронавта, ще са необходими средно 5 минути, за да достигне до Контролния център. А отговорът ще трябва да пътува още 5, докато стигне до екипажа. "Разговорите бързо ще замрат - твърди Елизабет Росне от Факултета по психология на Университета в Реймс. - А и чрез думите си, астронавтите предават на инженерите от Земята своята агресивност, понякога дори направо им изгарят бушоните... Можем временно да се справим с този проблем като използваме т.нар. "електронни куриери", които карат астронавтите да пишат това, което чувстват." Но това ще стане възможно , след като изследователите от NASA разработят програми за диагностициране, които могат да дават рецепти за различни лекарства.
Последен детайл, но с не по-малко значение: пътниците към Марс напълно ще изгубят Земята от своя поглед. "Това е съвършено непозната ситуация, - отбелязва Дитрих Манзи - която може да предизвика различни симптоми. От простото чувство на беспокойство до серизно умствено заболяване, като се премине през загуба на моралните ценности." Още през 1970 г. Олег Вазенко, лекарят в първите пилотирани руски полети, не без основание твърдеше, че "ограниченията за живота в Космоса не са медицински, а психологически." След дебатите по този проблем през 1990 г., сега върху него се мисли доста повече. В бъдеще, подборната комисия ще оценява като основни критерии при избора на екип именно устойчивостта към стрес и липсата на психически смущения. Както и толерантността към хората, с които кандидатът ще тябва да живее продължително време.
"Това ще е голямата новост, с която ще се сблъскаме" - коментира Елизабет Ронсе. Представете си, как шестимата избраници трябва да живеят заедно, без да им идват гости, откъснати от света в продължение на 6 месеца, в нещо като апартамент (малък и неудобен) - при отсъствието на всякаква близост и непрекъснатият риск от непозната опастност.
Голямото предизвикателство е да се определи идеалният екип, способен да издържи на стреса при мисията. За по-добро нагаждане повечето специалисти препоръчват хомогенна група - еднаква възраст, култура, тип на личността, морални ценности и пол.
Въпреки богатите резултати от изследванията, нито една от тези симулации, в които липсва високото ниво на стреса, не позволява да се даде рецептата за идеалната група. "От психологична гледна точка е невъзможно да се предвиди всичко" , заключва Елизабет Росне. Но благодарение на подготовката, която ще трае с години, а не с месеци, астронавтите вероятно ще успеят да издържат на удара, поддържани от мотивацията си - би искала да вярва психоложката. "Но в какво разнебитено психично състояние ще се завърнат те ? Това още не можем да знаем..."
Но дори, ако политическата воля определи на Марс да се изпратят само мъже, ако инжинерите и медиците успеят да констуират необходимите космически кораби и техника, осигуряващи физическото здраве на екипажа, безпокойството относно съхраняването на умственото им здраве все пак ще си остане.
След завръщането си от Мир, където прекара само 3 месеца, американския астронавт Норм Тагард сподели, че "ограниченията, изолацията и стреса са най-големите неудобства при полета". Умножени в тригодишната марсианска одисея, тези психологични проблеми представляват най-голямата неизвестност на това пътуване.

  © Стоян Семков Мачкърски , ПГ по КТС - гр.Правец