Скалите, почвата и небето на Марс имат червен или розов оттенък. Благодарение на космическите апарати които взеха проби от планетата можа да се установи с сигурност ,че червения цвят на марсианската почва се дължи на високото съдържание на лимонит. Марс е осеян с кратери ,образувани от падането на метеорити.Повърхността на Марс изобилства от кратери, които са особено много в южното полукълбо. Тъмните област, заемащи значителна част от повърхността на планетата, са наречени морета (Елада, Аргир и др.). Диаметрите на някои от тях превишават 2000 км. Възвишенията, наричани материци, напомнят на земните континенти и са светли полета с оранжево-червен цвят. Подобно на Венера, и на Марс има огромни вулканични конуси. Преди милиони години на Марс е имало мощни вулканични изригвания и размествания на повърхностните пластове, за което свидетелстват остатъците от лавинни потоци и огромните разломи по повърхността: един от тях е Маринър, система от каньони, с дължина 4000 км. и дълбочина от 2 до 7 км. Интересно е да се знае че на Марс се намира най-високата планина в цялата слънчева система – вулкана Никс Олимпика.Чието име в превод означава “Снеговете на Олимп”.Диаметърът на основата му е 600 km ,а височината му надвишава 27 km.

Когато въглеродният двуокис замръзва, формира великопелна полярна шапка около всеки полюс и голяма снежна покривка, която се изпарява с настъпването на пролетта във всяко полукълбо. Съдържа основно лед от въглероден двуокис, който не се разтапя напълно. На места ледът е оцветен в червено заради праха, който се е смесил с газа при неговото втвърдяване.

Също така с Марс е свързан и един от най-често задаваните въпроси : дали сме сами във вселената. Варианта да има живот на Марс започва да се обсъжда още през миналия век, когато италианския астроном Скиапарели открива на повърхността канали, предположението, че каналите имат изкуствен произход т.е. са създадени от разумни същества предизвиква много голям интерес.Друга причина за учените да очакват живот на Марс са забележимите сезонни промени в цвета на повърхността. Смятало се е, че условията на планетата позволяват разцвет на марсианската растителност през топлите месеци и изпадането й в летаргия през студените периоди.През юли 1965 г., Маринър-4 предава 22 снимки на Марс отблизо. Всичко, което се вижда на тях, е повърхност, осеяна с много кратери и естествено образувани речни канали, без следи от изкуствени канали и течна вода. Най-накрая, през юли и септември 1976 г., марсоходите Викинг-1 и 2 се спускат на повърхността на Марс и чрез три различни експеримента откриват неочаквана и озадачаваща химична активност в марсианската почва, но не дават категорични отговори на въпроса за съществуването на живи микроорганизми. Според биолозите от мисията Марс се самостерилизира. Те смятат, че комбинацията от слънчевата ултравиолетова радиация, която прониква в почвата, сухата почва и химично окислената почва предотвратява образуването на живи организми. Други инструменти не откриват признаци на органична химия на няколко места, но пък успяват да направят прецизни и окончателни анализи на състава на атмосферата и откриват следи на други елементи в нея.На 7 август 1996г. в един метероид роден на Марс преди повече от 3,6 милиарда години, паднал на Земята преди 13 000 години и открит в Антрактида през 1984г., бе открита бактерия, което означава ,че има вероятност на Марс да е съществувала поне примитивна форма на живот. Добрата видимост на планетата и сравнителната и близост я правят център на редица изследвания .

Не забравяйте че на Марс има много силни ветрове духащи във всички посоки и най-вероятно е те да са сформирали така нареченото марсианско лице.

Веднъж на 26 месеца Марс засиява ярко на нощното небе. Това се случва, когато Марс е в опозиция - Марс и Слънцето са от противоположните страни на Земята и тогава Марс, Земята и Слънцето са подредени в права линия. През 2001 година Марс достигна своята опозиция на 13 юни и магнитуд минус 2.4m. Понеже орбитите на Марс и Земята не са идеални окръжности, Марс е най-близо до Земята няколко дни след 21 юни. На тази дата Марс се намира на 67.3 милиона километра от нашата планета. С висококачествени телескопи, дори и с малка апертура, се наблюдават тъмните полета и белите полярни шапки на червената планета. Понеже при опозиция Марс се намира най-близо до Земята, това е най-подходящия момент за изпращане на космически апарати. По тази причина през месец април 2001 г. NASA изстреля космическия апарат 2001 Mars Odyssey probe. На 28 август 2003 г. Марс е отново бе опозиция, но ден преди това се намираше в най-близката до Земята точка от своята орбита - това беше най-голямото приближение на Червената планета за последните 73000 години - разстоянието между центровете на Марс и Земята е само 55.758 млн.км.