Съзвездието Дева символизира богинята на плодородието и реколтата. Голямо и много интересно съзвездие, лежащо на зодиака между Лъв и Везни. Дева е 6-тия знак от зодиака. Слънцето преминава през това съзвездие в периода от късния септември до края на октомври. Това е второто по големина съзвездие в небето след Хидра.
     На дистанция от 260 св.г. се намира най-ярката звезда на съзвездието - Спика, която е синьо-бяла звезда от първа звездна величина и е шестнадесетата по яркост на небето. Факт, е че в небето около нея няма други ярки звезди и това е причина съзвездието Дева да се открива трудно. Спика е затъмнително-двойна звезда с период от само 4 дни. Звездата е двойно по-голяма по размер от Слънцето, но яркостта й е 2000 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Интересна звезда е g - двойна звезда с много разтеглена орбита и период от 171 години. Блясъка на всеки от компонентите й е 3.5m.
     Съзвездието Дева е център на най-близката група галактики и може да се обходи за няколко нощни наблюдения. Този добре известен куп от галактики се намира в северната част на съзвездието и се простира до съседното съзвездие Косите на Вероника. Най-ярките галактики могат да бъдат наблюдавани и с малък телескоп като малки светли петънца. Този куп от галактики се намира на разстояние от 65 млн.св.г. от нас. За разлика от галактиките от Голяма мечка, които се намират на разстояния от порядъка на 10-40 млн. светлинни години, галактиките в Дева са по-отдалечени, поради което те трудно могат да се наблюдават в детайли. Но ниското качество на тяхното наблюдение се компенсира от тяхното количество. В някои области е почти невъзможно да се премести зрителното поле на телескопа, без да се видят една или повече галактики. За този регион е нужен качествен звезден атлас за идентифициране на всички галактики, видими с телескоп с умерена апертура.
     В съзвездието Дева могат да се наблюдават много и различни обекти: спиралните галактики М58, М61, М90, М104, елиптичните галактики М49, М59, М60, М84, М86, М87, М89, двойни звезди и обектите NGC 4179, NGC 4753 и NGC 4762.

     В гръцката митология съзвездието Девица (Дева) олицетворява богиня Деметра - богинята на плодородието. Богиня Деметра имала една единствена дъщеря - Персефона. Тя била стройна и красива и очаровала всеки. Нейн баща бил Зевс. Весела и безгрижна тя по цял ден играела с приятелките си океанидите в Нисейската долина. Смехът и веселите закачки на Персефона и приятелките й огласяли цялата долина, даже и дивите зверове се заслушвали...
     Така минавали дните.Персефона растяла, все по-красиви и по-весели ставали игрите й с океанидите. Тя не знаела, че няма да се радва дълго на своя безгрижен живот. Баща й, Зевс я бил обещал за жена на своя брат Хадес - владетелят на подземното царство на сенките.
     Дошло времето Хадес да вземе Персефона. Един ден, докато тя играела с океанидите, той я видял и измислил план да я отвлече. Хадес помолил богиня Гея да залиса Персефона. Богинята изкарала от недрата си необикновено цвете, каквото до тогава никой не бил виждал. Щом Персефона зърнала чудното цвете се затичала да го откъсне. В мига, в който тя се навела над него, Земята се разтворила. Хадес излязъл с колесница теглена от черни коне, сграбчил Персефона и изчезнал в дълбините. Всичко станало много бързо и никой не видял как и кога изчезнала Персефона. Чул се нейния писък, който се разнесъл чак до Олимп. Деметра веднага долетяла в Нисейската долина, но не намерила никого там. Океанидите се изплашили и се скрили при своя баща, беловласия Океан. Деметра потънала в дълбока скръб. Ронеща сълзи тя търсела дъщеря си, но не открила и следа от нея. На десетия ден тя научила от Хелиос, че мрачния Хадес е отвлякъл дъщеря й в своето царство. Още по-голяма скръб обзела богинята Деметра. Нищо не трогвало богинята. Тя мислела само за дъщеря си.
     С наведена глава тръгнала и отишла в гр.Елевзин. Там, край стените му, до едно дърво седнала на "камъка на скръбта" до "кладенеца на девиците". Дъщерите на краля на Елевзин я видели и я отвели в двореца на баща си. Но там тя също останала тъжна и опечалена.
     Настанал повсеместен мор сред хора и добитък. Едва сега Зевс видял, че от скръбта на сестра му, богиня Деметра, ще загине целия човешки род и изпратил при нея богиня Ирида. Тя долетяла в Елевзин, застанала пред потъналата в скръб Деметра и й предала волята на Зевс: Да се върне на Олимп. Деметра отговорила, че докато Хадес не върнел дъщеря й и тя нямала да се върне на Олимп.
     Зевс се ядосал, когато Ирида му предала думите на Деметра. Той извикал Хермес и му наредил да отиде в царството на Хадес и да му предаде да пусне Персефона при майка й. Хадес не можел да изпълни волята на Зевс. Той се съгласил да пусне Персефона, но преди да си тръгне я прегърнал и й дал зрънце от нар - символ на здравите брачни връзки. Щом глътнала зърното, Персефона не можела вече да го забрави и изостави.
     Седнала в колесницата Персефона, придружена от Хермес и крилатите коне я понесли над дълбоките пропасти на подземното царство. Те пристигна ли в Елевзин и спрели пред потъналата в скръб Деметра. Тя повдигнала глава. Още щом видяла дъщеря си, тя засияла от радост, прегърнала я и потеглили към Олимп. Там Зевс наредил две-трети от годината Персефона да бъде при майка си и една трета при Хадес.
     Радостна, че дъщеря й е при нея, Деметра погледнала земята.Зазеленели горите,разцъфнали цветята, започнали да пеят птичките. Отново плодородието се върнало на Земята. Радостно и щастливо заживели хората, но дошло време Персефона да се върне в подземното царство. Богиня Деметра отново потънала в скръб. Листата на дърветата започнали да капят и жълтеят. Изсъхнали тревите и цветята, птичките престанали да пеят. Когато Персефона отново идвала при нея богиня Деметра вливала благотворните си сили в Земята.
     И когато на небето се появило съзвездието Девица(Дева), хората виждали в него богиня Деметра, с тежки житни класове в ръцете и сияещи от радост, че Персефона е при нея. Те се готвели за жътва и очаквали богиня Деметра да ги възнагради с изобилие и плодородие.